Дневникът на админ-а
Понеделник:
Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Във фирмата всички гледат като оксиженисти 3-ти разряд. Реших да си почина малко след почивните дни. Затворих се в кабинета, изключих телефона, гледах филмчета, играх CS.
Вторник:
Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Покрих се до 9. И кой идиот ми звъни в 8 и 30 ? Ако съдя по номера – от счетоводството. Второ обаждане точно в 9. Мразя ги тия ! Искат да им включа компютъра. Странно – в петък всичко си беше ключено и работеше. Занасям се до тяхната стая. Отварям вратата и ръката ми инстинктивно отива на мястото, където ( като бях в казармата ) стоеше кобура. Направили си „вътрешно преаранжиране”... Всички кабели наискубани и намотани на купчина. Всички розетки – грижливо затиснати с шкафове и столове. Мрежовия НР5100 – разкостен на модули ( явно не им стигала силица да го местят целия, а после не им стигнал акъл да го съберат ). А в мен гледат 8 чифта очи, надяващи се на помощ. К’во да правя – налага се на им ударя едно рамо. Мамка им, как са успели ТАКА да ги оплетат тия кабели ? Стоявам ги да разплитат, а аз отивам да пускам първия компютър. Пуснах 6, като пътьом изплюсках половин кутия бонбони ( повече не можах, не обичам шоколад ) и забърсах един телбод ( вече си имам 8 ). 2 компютъра сложили в онази част на стаята, където няма розетки, нито контакти. Злорадо обяснявам, че докато не намерят удължител, нищо няма да включа. Тръгвайки си забърсвам готина острилка за моливи. Отивам при геолозите. Страшни пичове са ! Любимия ми отдел ! При тях винаги има нещо за плюскане и въобще са готини хора. Поседях при началника им, пихме кафе. Подарих им два нови пада и 2 оптични мишки. Прибрах се в кабинета.
Чукане на вратата.
Влиза любимата ми юристка ( 26 годишна, неомъжена, собствена квартира ).
- Макси, а оптична мишка имаш ли ?
- А на теб за какво ти е ?Нали скоро ти дадох нова ?
- Да, ама оптичната по хубаво се търкаля по падчето.
Дадох и обикновенна мишка в прозрачен корпус с лампичка вътре. Като включиш компа и мишката свети в красив виолетов цвят ( Тия оптична от топчеста не различават ! ). Получавам целувка по бузата и нежно намигване. Настроението ми рязко се покачва. След секунди връхлита приятелката й (30 годишна, разведена, собствена квартира ) със същия въпрос... явно е чакала на вратата. Тържествено връчвам същото устройство. Получавам въздушна целувка и два бонбона. Майната му, трябва отвън да окача табела „Админа шоколад и бонбони не пие !” Но настроението е по-добре. Ихаа, то дошъл обяд. Къде ще плюскам ? У тях ще плюскам ! Пътьом изхвърлих бонбоните.
Наядох се като попско чадо на Задушница. Седнахме да пием кафе. Сметанката си я прибрах. Питат, харесали ли са ми бонбоните ? Отговарям, че да, разбира се.
-А на теб какво ти се падна ?
Мамка му... какво може да бъде ? Добре, че видях кутията.
- Ми единия с вафла, другия с лешник
- Заповядай, вземи си още !
- А, благодаря красавице, трябва да бягам !
След обяда отивам в подчинения филиал на института.
При геолизите. Към час поседях, поговорихме с програмиста и тръгнах да слагам 8 нови компютъра. Настроението ми го преебаха още в първия кабинет: седя и меланхолично гледам процентите на инсталацията ме питат „Как е, не работи ли ?”. Инсталирах. Отговорих на тъпите въпроси. Плюскане не дават. Забърсах си кутийка телчета за телбода. Събирам си нещата, за да си тръгвам и изведнъж древния дядо-геолог се събужда:
- Млади човече, а защо не сменихте клавиатурата и мишката ?
- Защо ? Те са абсолютно еднакви – от една партида са. Тези ви ги сложих преди седмица.
- Млади човече, а как ви е името ?
- Оран Гутанович, викам, Аз съм от руските републики ( колкото и странно да е, дядото това го преглътна )
- Оран Гутанович, при нас ще има инвентаризация и ще изглеждаме много глупаво, ако компютъра няма неговата си мишка и клавиатура.
Дядо, не на мене тия.
- Те не се инвентаризират, това са консумативи.
- А може ли да ми дадете телефона на вашия началник ?
- Може разбира се !
Давам телефона на програмиста. Бързо го предупреждавам по месинджъра, за очаквания разговор.
Дядото демонстративно включва спикъра и набира номера. Разговора няма да привеждам – той се състоеше от реплики на дядото и въпроси на програмиста „Е, и к’во ?”. След осмото „Е, и к’во ?” дядото се предава. Аз отивам в следващия кабинет. Там още от вратата ми предлагат кафе. Не отказвам.
- Вземете си бонбони.
- А, не благодаря, аз сладко не пия... тъй де, не ям. Наденички има ли?
Дават ми бутерброд със сирене. Започвам да ги обичам. След втория разбирам, че ако изям още един, няма да мога да работя. Инсталирам 4 компютъра, отивам да пия кафе с бутербродците. Ох, повече не мога да ям, смъквам се към кабинета на програмиста, ще играем CS. Пътьом ме дръпнаха в някакъв кабинет – да им помогна да разпечатат телефонния указател на града. Тия са идиоти ! Е, какво, мен к’во ме боли ? 240 хиляди реда на шрифт 14 пункта... Пращам го за печат. Затваряме се с програмиста в администраторската и бичим CS до вечерта.
Сряда:
До 3 през ноща се пукахме на CS. Отивам на работа в 9. Мда.. последната бира май не трябваше да я пия.. Странно, никой не звъни. Аха, аз съм си изключил телефона. Идват от развойния отдел. „Не ни работи принтера”. Добре де, пингвам ги, без да си мърдам от мястото. Целия отдел го няма в мрежата. Ще трябва да бия път до 3-тия етаж.
Както предполагах – не работи хъб-а. С последна надежда поглеждам под бюрото – хъба е изключен от контакта. Включвам, изслушвам „ама ние не сме го пипали” и си бия камшика. След 30 минути ми звънят пак. Със същия проблем. Подозирам – по същата причина. Катеря се до третия етаж. Както предполагах – хъба е изскубан отново, вместо него е включен някакъв кабел. Дърпам кабела, включвам хъба и питам работещата на компютъра за чий х... защо ми изключва хъба постоянно.
- А ти защо постоянно ми изключваш колонките ?
- Да ти... аа, ( обяснявам каква е тази кутийка със зелените лампички )
За да не връщам омотавам щепселите и целия разклонител с тиксо. Тръгвам си с тиксото в джоба.
До обяд остава един час, затова се покривам в кабинета и си вземам една бира от сървърния шкаф. Този шкаф е страшен – набичил съм климатика му на +5 градуса и става за съхранение на бира и други течности. След обеда шефа влита и пита защо от склада се оплакват, че съм им „сипал стар тонер” в копира. Отивам в склада. Бавничко се разхождам из отдела. Копира стои на някакви дъски под ъгъ 30 градуса (специално го мерих с транспортир ) Тонера естествено се е изсипал и машината не копира. Навиках им се. В отговор чух „Ами ние така го сложихме и той си работеше”. Накарах ги да преместят копира на най-неудобното място и си тръгнах заедно с транспортира.
Точно си взех още една бира от шкафа и си пуснах филмче и се чука на вратата. В пролуката се провира ококорена потребителска мутра.
- Ъъъ, такова, на мен не ми работи компютъра...
- И ?
- Амииии, такова... той почна да бръмчи... и аз го хлопнах и той повече не ще да тръгне. Какво да натисна да се оправи ?
( Мамка ти. А да искаш аз да ти хлопна един ? По тиквата ? )
- Я донесете компютъра тук, ще го погледна.
Мутрата изчезва и се появява след 15 минути с кутията. Както предполагах, преебал се е диска. Обяснявам му ситуацията, че информацията си е заминала, че няма възстановяване, сложих му нов диск, „опрозорчих” го и го пратих да си ходи. След час се връща с хитра физиономия:
- А може ли да си взема стария диск, уговорих се да ми го възстановят ?
- Вземай, само после го върни
При нас в града има 3 или 4 компютърни магазина, а гаранция въобще няма. И без това няма да го занесе още месец.
Точно реших, че може да разпусна и на хоризонта се появява още един посетител. Иска диск. Не уточни какъв. Учтиво ( вече в нелоша форма на алкохолна интоксикация ) му връчих древна 5 инчова дискета. Взе я. А аз се изненадах и започнах да засичам след колко време ще се върне. ( на предишната ми работа такъв майтап ми струва месечната премия, но обикновенно хората се усмихват и искат нормален диск ). Колкото и да е странно, оня се върна след половин час:
- Не ми се отваря ЦеДе-то...
- А вие какво направихте преди това ( започвам да подозирам, че на този свят има още един идиот, който ще разреже опаковката на дискетата и ще навре магнитния диск в CD-то )
- Ами.. извадих вашия диск от опаковката и го сложих в ЦеДе-то...
- Добрее.... донесете компютъра ( докато още не са ме уволнили )
Понеже вече са ме лишили от премия, пък и ми връчиха писмено предупреждение, бързичко разглобявам машината и давейки се от смях, разглобих устройството и извадих от него размазаната дискетка. След това върнах машината и си бих камшика от работа.
Четвъртък:
Днес имам среща. Появявам се в костюм, бяла риза и вратовръзка. Композицията се завършва със златна игла с диаман. От мен се носи аромат на „Олд спайс” и скъпи цигари. Народа е в шок. Свикнали са да ме виждат с дънки, маратонки, тениска на AC/DC и дънково яке със значка „Тракторист на годината”. Почват да се чудят дали съм добре. За изумление на охраната вадя ключ и отварям вратата с него, а не както обикновенно с отвертката. Като поздравявам, народа диво се озърта, защото не знаят какво да очакват от мен. Звънят от счетоводството.
Аз: - Добро утро ( от другата страна се чува удивено мълчание. Чудят се дали не са сбъркали номера )
- Ъъъъ... Максим ?
- Да ?
- Ъъъъ...при нас, такова... електронната поща не работи.
- Сега идвам.
От другата страна изпускат слушалката. Качвам се, поздравявам. Народа ме гледа с опасение.
- Мда... и на кой не му работи пощата ?
Пауза. Тих глас:
- На мен
- Госпожо Петрова, като пишете адреса, не пишете http://www.mail.bg, а pupkin@mail.bg. Запомнихте ли ? Някой да има да пита нещо друго ?
Напускам помещението, съпроводен от удивени погледи.
Следваща точка от маршрута – юристите. Там са доставили нов, както му викат всички „ксерокс”. Отварям кашона, вадя копира. Младока Женя се хвърля да ми помага. Ало, дребен, къде се буташ ? На мен бицепса ми е колкото крака ти. Ама сам ти го изпроси, на, дръж ! Връчвам му го. Раздава се звук на рязко натоварени прешлени, лицето на младока става пурпурно, а той се бори да запази равновесие. В края на краищата със замах го тряска на масата, като при това си затиска пръстите. Идва моя ред:
- Ей ! Леко бе ! Ти какво, не можеш ли да го оставиш нормално ? Защо трябва да го удряш така ? Я по-добре го метни от балкона, направо на боклука!!
- Ама той тежи...
- А кой ти каза, че е лек ? Що се буташ тогава ?
Приближава се началничката на юристите. От нея се страхуват повече, отколкото от мен. А това е достойно за уважение. Поне хока по-майсторски от мен:
- А ако го беше потрошил ? Печалбата ни за половин година заминаваше! И въобще погледни се ! Изгеждаш като сдъвкан и изплют! Небръснат, рошав, негладен костюм, ризата също негладена, че и си я натъпкал в панталона както ти падне. А я погледни Максим ! Като от списание изваден ! В обедната почивка да се подстрижеш, а сега марш да се бръснеш !
Новобранеца, червен като рак, излетя като куршум от стаята. Аз със доволен вид започвам да сглобявам копира. Мдаа, готово, остава само да го настроя ( който не знае – преди първото копиране трябва да се мине през всичките зашморцани менюта и да се настроят хиляда параметъра, иначе копира може да се преебе безвъзвратно ). Отивам да пия кафе с началничката преди окончателната фаза на инсталацията. Разполагам се в креслото, като забърсвам няколко плода от купата. След няколко минути се обръщам:
- ААААА !! Не ! Стой !
Някаква лелка, фиксирала копира и решила да го пробва. От копира вече излизаше плътно черен лист, направо втвърден от количеството тонер. „А ! Ама той не работи!” Бля, а ти къде си буташ кривите пръстенца, ма ? Следващите 30 минути отиват за отстраняване на последствията и обучение на персонала. Напускам отдела с връзка банани, в качеството на благодарност.
Оф, уморих се. До обяд се мотах по форумите. Ама трябва да се обядва... Я да погледнем лога. Аха ! Някой сваля картинки на каки ? Ето при кой ще обядвам... Енергетиците. Приятел съм с тях. Влизам при тях с поздрав:
- Чиф го дървите, тука а ?
- А, Макс, здрасти ! Тък ще обядваме, сядай! А може ли да свалим малко картинки ?
- Може бе,мътните... сваляйте на воля, само сложете кафето.
След обяда отивам в базата. Нещо им бил мажел копира. Махнах девелопера. Ми ще маже, контейнера за отработен тонер е пълен догоре. Питам за кутийка да изсипя тонера. Не дадоха. Сами са си виновни. Изсипвам тонера в кенефа. А тонера не се мокри. И не потъва. И ако пикаеш отгоре се вдига до тавана. Сядам и сглобявам копира обратно. В коридора изведнъж започват да се раздават майни, в стаята влита човек, приличащ на миньор, работил 2 смени една след друга. Чакай да позная къде е пикал. Като си махна очилата заприлича на Мики Маус. Аз истерично се зарових в копира. След отстраняването на всички проблеми пих кафе със склададжиите и изплюсках половин торта... Е, обратно към работното място да дописвам програмата на С за девойката, която днес ще поканя на кафе. А ето я и нея !
- Слънчице, харесва ли ти програмката ?
- Мъррр...
По нататък не ви засяга...
Петък
Закъснях за работа. Недоспал съм. Дойдох с костюма, но без вратовръзка. Народа все още се впечатлява, но омачкания ми вид и откъснатото копче на сакото ги успокояват малко. Отворих си стаята с отверка, наблъсках кафе-машината за силно кафе, изключих проксито ( майната им, ще поседят без Интернет ) и запалих цигара. Неее, днес не ми се работи. От скука залепих на сървърното знак за радиоактивност, дано да почнат да влизат по-рядко. Обади се шефа и злорадо ми обясни, че днес ще имам стажант на лятна практика. Е, какво, ще го видим тоя. На вратата се появява срамежлива стажантска муцуна.
- Здрасти, влизай ! Как се казваш ?
- Васил.. Тоест Васко
- Ей там са кафето и чашите, обслужвай се.
Телефона прекъсна удоволствието от кафето. Обаждат се от приемната за малкия им плосък копир. След като им оправихме проблема, реших да сваля стажанта в работилницата, за да не ни досаждат. Тъкмо ще помогне и ще подреди инструментите на смотания рафт. Естествено пътьом забърсахме няколко студени бири от сървърния шкаф. А работилницата ми е мечта работа – едно помещение със собствен изход от сградата. За него знаят само шефа и телефониста. Има мивка, малък билярд и надуваем матрак, в случай на пренощуване. На стената до масата е заковано дъно, а кабелите висят на масата. Страшно удобно за тестване на хардуер. В работилницата цари пълен бардак...по-скоро ентропия. Аз сам по себе си съм концентратор на ентропия. А по законите на термодинамиката, ако не се предприемат никакви действия ентропията се стреми към безкрайност... Мда, така и изглежда.
- И ти на кво програмираш ?
- Ми на С++, на Фортран, HTML, Perl, Java
- Супер, значи ще ремонтираш принтер ! Всеки програмист просто трябва да може да ремонтира принтер !
Връчвам на шашардисания Васко НР LaserJet1100 и отвертка. Мда... Това трябва да се види. Явно отвертка е пипал за последно в часовете по трудово в училище. Е, нищо, търпение и труд... С моя и божията помощ капака е махнат за 10 минути. Е какво пък, вади. Виждаш ли тази квадратна джажа ? Това е транслокатора. Правило 1: като намериш транслокатора, търсиш гравицапа. Вася се изхили и засмука прискрипания пръст. След час вече знаеше що е то фюзер и се научи да сменя термолентата. След това ми помогна да залепим падналата плочка на стената. Добре.. време е да му покажем суровата страна на живота. Отиваме в счетоводството, ще инсталираме новия принтер и ще разберем защо забива единия компютър.
- Здравейте, позволете да ви представя новия ни сътрудник Васко !
- Колко сладък младеж ! И той като теб ли е програмист ?
- ( Оф, кога ли тия ще запомнят думичката админстратор? ) Дааа !
- А вие сега принтер ще ни сложите ли ?
- Според вас защо сме дошли ?
- А той хубав ли е ? Принтера де ?
- Страшен ! Стерео, със вграден транслокатор. ( гледат ме с уважение )
Идва ред и на забиващия компютър. Включвам, раздава се бръмчене. Мда.. ще сменяме вентилатор.
- Какво ми е на компютъра ?
- Счупил се е
- И какво да правя ?
- Ми оставете ме да го оправя
Стажанта взема кутията, аз няколко бисквити и слизаме в сървърното. Докато стажанта сменя вентилатора, аз свалям процесора -2800 и слагам вместо него Р4-2000. На мен 2800 ми трябва повече. Доприпка една лелка от човешки ресурси и каза, че на мен „пак не ми работи сървъра”. Отидох. Е, да, разбира се, когато лелката не може да си направи скапаната таблица в Ексел, то не ми работи сървъра. Наистина – живота на админа е пълна скука, до момента в който не появят тия с кривите пръстенца !
Е, време е за обед. В обедната почивка си ходих до вкъщи и се преоблякох. Предстои ни доста мръсна работа.
Задачата ни се състои в опъването на мрежа в единия кабинет. Ще трябва да разглобяваме окачения таван в коридора. Мда.. отдавна не съм се катерчил по стълби. Кой идиот е опъвал мрежи по таВААААААА.... Е, в общи линии се подхлъзнах на стпенката и по пътя надолу отнесох половината палма под мен. Я сега ролята на Тарзан да поеме стажанта. Като свършихме с работата, взех изкубнатото листо от палмата и го посадих в моя кабинет в кутия от натурален сок. След като свалихме стреса с две бутилки Каменица взех за ремонт един мастилено-струен. Такъв на стажанта не се поверява. Новобранеца пратих за бира, а се захванах. Олеле, колко осран принтер. Към края на оправянето се бях омазал с толкоз разноцветно мастило, че приличах на картина на вълнисто папагалче, нарисувана от авангардист. За сметка на това стажанта се върна с 4 бири и нелошо количество риба. Ще стане програмист от него ! За днес остана само да върнем компютъра на счетоводството. Мразя да инсталирам компютри. Трябва да се навирам под всевъзможни бюра, зад шкафове и да се боря със всякакви омотани кабели. Трябва компютърните маси да се проектират от администратори, а не от шибани дизайнери. И в този случай не мога да се докопам до мрежовия кабел. Питам за нещо криво и тънко, а лелката на която е компютъра пита „ А може би аз с крак ?” Едвам изпълзях изпод бюрото. Мда.. с тия юзери не се скучае... Изтупах прахоляка от дънките и се смъкнах в сървърното да пием бира със стажанта и да се пуцаме на CS.
Взето от : http://slang.od.ua/
Преведено/побългарено: singu (flamed@abv.bg)
Седмицата на админ-а
Седмицата на админ-а
Поредната велика статия от http://www.e-bane.net/modules.php?name= ... e&sid=1240.
-
mIRCata
- Admin
- Мнения: 1065
- Регистриран: 15-11-2004 15:25
- Име: инж. Мирослав Джоров
- Местоположение: Тайна майна
- Контакти:
Валеше дъжд. Валеше е силно казано. Просто капеше тук там колкото да държи мокро и кално. Абе прецакано време отвсякъде. Беше студено. Не много, но си беше почти зима. Нали казах – гадно време. Админ1 идваше на работа. Не му се работеше. То впрочем на кого му се работи. Влезе в офиса, остави си палтото на закачалката и продължи към стаята на Админите. Вътре имаше няколко компа. Админ2 и Админ3 бяха вътре и джиткаха Дебило 2.
<Админ2> Ебаси ве, защо не ми пусна оня предмет. Аве, ти си ебаси харабията, ве, как, по дяволите ти се падна?
<Админ3> Е*а ли му мамата. Убих го и го пусна. Баси.
<Админ2> На мене защо не пуска. Вече за 27 път го бия и все пуска простотий. Мамка му отказвам се.
<Админ1> Вие пак джиткате това тъпото Диабло. Що не играете нещо по-смислено? Например Пасианс.
<Админ3> Мноо кофти графика ве!
<Админ2> Да, много еднообразна.
<Админ1> Тоя телефон защо му е срязан кабела?
<Админ2> А, тоя ли? Ми много звънеше и ни пречеше да се съсредоточим.
<Админ1> Кретени, това е телефона за потребителите. Е, то и без това само за проблеми се обаждат. Нито веднъж не се обадиха да кажат: „Йо, пичове, кефити мъ, би!”.
<Админ1> Да се дразнят там дето не вдигаме. Някой да ме е търсил?
<Админ3> Тц.
<Админ1> Е, стига игра де! Свърши малко работа. Върви разкачи някой дето е на неограничен и дърпа нещо.
<Админ3> Ми аз цял ден това правя.
<Админ1> А, добре извинявай.
<Админ2> Хммм! Какво носиш?
<Админ1> А, това ли. Това е схемата за бъдещото развитие на Нетуъркс.
<Админ3> Ама то и за това ли трябва да мислим. Не ми се мисли.
<Админ1> Е, цял ден само си клатите краката. Давайте да го обсъдим по-подробно сега.
<Админ2> Добре. Сядайте на масата, аз идвам ей сега. Само да пусна сървъра на потребителите. Че вече 10-ина часа не работи. Не са ли нагли ве, как дърпат.
<Админ1> Ми нали си плащат, бе.
<Админ2> Верно. Нищо де. Както и да е. Та какво ше обсъждаме сега?
<Админ1>: Ми доколкото знам цените не били изгодни.
<Админ2> Как бе? Нали уж хората не се оплаквали много от цените.
<Админ1> Не, бе. За нас не са толкова изгодни. Не че са супер за потребителите, ама трябва още да изтискаме.
<Админ3> ОК. Предлагам 5лв.-10МБ
<Админ1> Хубава идея наистина, ама мноо рязко бе. Споко, може и до там да стигне. Нека първо ги прецакаме с цените, ама ше го направим така, че да си мислят, че е яко за тях. Ще увеличим пакета от 10лв на 130МБ.
<Админ2> Стига, бе!!! Това ше прецака нас.
<Админ1> Хе-хе, ама ше повишим лекичко трафика дето им добавяме към 1МБ и ще компенсираме. Сега хората си мислят, че имат повече трафик и се кефът, а и ние се кефим повече, щото знаем, че се кефят напразно.
<Админ3> Уау! Това е супер. Ти си гений! Иска ми се аз да се бях сетил за това.
<Админ1> За това аз съм Админ1, а ти Админ3.
<Админ3> Накъде биеш?
<Админ2> Намеква, че интелектуалното ти ниво не спазва корелацията на логаритмичното развитие на хомо сапиенса.
<Админ3> Какво било?
<Админ2> Каза, че си иди... пич.
<Админ3> А, добре.
<Админ1> Такааа, ами трябва да решим и за сървъра. Защо има свободно място на локалните сървъри? Хммм, странно. Вие качвате филми и игри и други, а място все има.
<Админ3> Качваме какво?
<Админ2> Ама ние трябваше ли да ъпдейтваме и локалните сървъри?
<Админ1> Да. Вие не го ли правихте?
<Админ2> Не. Ама то е много работа ве. Трябва да си играя цели 2 минути да пусна да се копира.
<Админ1> Хмм, прав си доста са. Добре де, ще кажем, че пробелмът е в потребителите. Винаги минава. Хмм. Добре сега за сървъра. Някои предлагат да го ограничим леко и да го пуснем за всички. Да не сме луди да се прецакаме така.
<Админ2> Някои предлагат да се премахне сървъра и да се направи интернета по-изгоден за сметка на свървъра.
<Админ1> Да-да, как пък не. Винаги има баламурници да искат съръвър, а и ако им пуснем по-як нет ще вземат да си набавят почти всичко от други места. И ше се кефят.
Не помните ли правило #4 - Кефът на потребителите е АНТИ-кеф на Нетуъркс и правило #5 – Потребителите трябва винаги да имат едно минимално количество кеф, колкото да не се бунтуват.
<Админ3> Не съм го чел това. Звучи интересно. Какво е?
<Админ1> Книгата с правилата на Нетуъркс-БеГе. Всеки админ трябва да я е прочел.
<Админ2> Пропуснал съм.
<Админ3> И аз.
<Админ1> Хмм, аз стигнах до 3-та страница и ми стана скучно.
<Админ2> Те сигурно и шефовете не са я чели.
<Админ1> Шефове... тая дума ми напомня нещо, но какво...? ОМФГ!!!! Сетих се, шефовете щяха да идват днес на проверка.
<Админ2> Днес?!? О, не!
<Админ1> Да, днес. Вържете кабела на телефона обратно, трябва да симулираме дейност. То може и да не се карат много, но не ми се рискува. Върза ли? Браво! Окей, давайте да продължим обсъждането. Предлагам да направим така: който си плати 20лв. и нагоре – ще има сървър. Другите ще имат ама по 4КБ. Муахахахахахахахах! Колко съм гаден. Ей, направо цепя мрака.
<Админ3> Как се цепи мрак? Може ли?
<Админ2> Не се напъвай да мислиш, че пак ще получиш главоболие.
<Админ1> Да, наситина.
<Админ2> Ама 4КБ няма ли да им се стори малко на хората.
<Админ1> Е, ние ше го кажев в килобити, а не килобайти. 4КБ е равно на 32Кб.
Има много тъпи хора, дето няма да зацепят. Ако случайно после питат защо е 4КБ ще кажем, че 32Кб = 4КБ, но закона ни задължава да го пишем в килобити.
<Админ3> Задължава ли ни?
<Админ1> Не естествено, но хората са тъпи – ше се хванат. Щом толкоз народ рестартира през 5мин за да им се „оправи” нет-а, значи ще се хванат.
<Админ2> 4КБ е като подигравка, бе!!! ... ... Кефи ме!!!
<Админ1> Знаех, че ще ви хареса.
<Админ3> Е, как точно е яко за нас и гадно за тях.
<Админ1> Ти, колко имаш по математика, бе? Три минус?
<Админ3> Не, това беше като си давах зор да уча. Иначе между 2- и 2.
<Админ1> Добре, Айнщайн сега ще ти обясня. По тоя начин ги караме да плащат ненужен трафик. И се кефим. Чаткаш?
<Админ3> Не.
<Админ1> Оххххх! Ето по-подробно. 10лв. са 130МБ нали?
<Админ3> Да.
<Админ1> Сървъра беше 5лв. нали?
<Админ3> Да.
<Админ1> Колко прави това общо?
<Админ3> Дай калкулатор.
<Админ2> Еееее, сметни сам.
<Админ3> Добре. Тази ръчичка има 5 пръстчета, друата също. Това са 10. И още една ръчичка... 1, 2, 3, 4, 5.........15!
<Админ1> Браво. Отне ти само 27 секунди.
<Админ3> Знам, добър съм!
<Админ1> Добре, 15лв. А на колко ще получават сървъра след време?
<Админ3> Ми нали на 20.
<Админ1> Да. И колко прави това повече от предното?
<Админ3> Ами... 5!
<Админ1> Браво. Значи сме на далавера с 5лв.
<Админ2> Ама нали 20лв. значи не 130МБ, а повече?
<Админ1> Да, ама то е преценено, че така е по-изгодно. Нищо, че има хора, които искат сървър, а НЕ им трябва трафик. Сега ако искат сървър, ще платят 5 кинта отгоре и ще бъдем на далавера. Ако се откажат от сървъра, тъкмо по-малко ше е натоварен и ще има повече за другите и те ше си мислят, че го ъпгрейдваме. Загря ли?
<Админ3> Да.
<Админ1> Наистина ли?
<Админ3> Не.
<Админ1> А, писна ми. Добре, абе изчислено е. Така е по-яко за нас.
<Админ3> Окей, добре де, добре.
<Админ2> Имам лошо предчувствие.
<Админ3> За какво?
<Админ2> Не знам. Боли ме кутрето на левия крак, а това при мене означава, че нещо не е съвсем наред.
<Админ1> Чувам стъпки. Шефовете са тук. О, не! Бързо симулирайте дейност. Ти върви да отговаряш на обаждания на вече оправения телефон, а ти иди да ... абе бърши прах. Аз ще се преструвам, че обмислям предложенията.
<Шеф1> Ооо, админи! Как сме днес?
<Админ1> Ами добре сме.
<Шеф1> Дай едно кило.
<Админ1> Какво?
<Шеф1> Ха-ха, мноо ме кефи това. Мноо затапвам. Голям съм пич. Виждам, че отговаряте на обаждания. Не си давайте много зор, това са обикновени потребители. Ти пък стига бърса брах, бе, глей к’ъв прахоляк и пушилка се вдига. Я отвори един прозорец да излезе праха. Не на компютъра, бе, истински. А, недей то навън е студено. Бях забравил. Я да видя как вървят предложенията. Хммм! Това е добро. И това. Това ше го обмислим, ама не е лошо. Е, какво е това, бе! Питам как може да предлагате такова нещо. Искате да разделим сървърите на Каунтър-Страйк, Диабло и Уаркрафт на отделни компютри, че така сечало или да ги ъпгрейдваме. Неее, това няма как да стане. Те потребителите да не би да си плащат, че да... е да де, плащат си, ама въпреки това не заслужават такива работи. После като направим цените солени ще видим. Иначе другото е окей. Аз отивам да се натряс.... да обсъдя важни проблеми за фирмата с другите шефове. Вие продължавайте да си бачкате.
<Админ1> Не знаех, че потребителите чак толкова се оплакват от сървърите. Знам, че имат оплаквания, ама не предполагах, че е дотам, че да предлагаме ъпгрейд или разделяне.
<Админ2> Ами не е.
<Админ1> ???
<Админ2> Аз го сложих щото и на мене ми лагва. То по случайност съвпада с желанието на потребителите.
<Админ1> Хмм, добре, ама няма да те огрее, сам видя. Ти пък какво се закотви при телефона, бе?
<Админ3> То било яко, бе тука как се бъзикам.
Запис на разговори: (НП = недоволен потребител)
<НП1> Нямам мрежа.
<Админ3> Аз какво да направя. Направете си.
<НП1> Нямам нетуъркс мрежа.
<Админ3> A! Ами я си кажете ай пи адреса.
<НП1> 192.168.хх.хх.
<Админ3> Ауу, ама то при нас всичко е шест. Даже към седем отива.
<НП1> И сега?
<Админ3> Сега си рестартирайте компютра.
<НП1> Ще помогне ли?
<Админ3> Дано.
<Край>
<НП2> Нямам мрежа.
<Админ3> Рестартирайте си компютъра 4 пъти подред, ако не се оправи още 4 пъти. Ако пак не се оправи го преинсталирайте.
<НП2> Ама сигурни ли сте, че...
<Админ3> Да.
НП: Ама...ами...е добре.
<Край>
<Админ3> Мноо тъпи хора. Тоя си мислеше, че проблема е при нас. ... А ама той наистина бил. Е, нищо де една преинсталация няма да е излишна.
<НП3> Нямам интернет.
<Админ3> Аз имам значи и вие трябва да имате. Рестартирайте. Ако не се оправи го взривете.
<НП3> Моля?!?
<Админ3> Е, аз с глухи не се занимавам.
<Край>
<НП4> Ало, иск...
<Админ3> Рестартирайте.
<НП4> Ама аз не...
<Админ3> Абе, сега що спорите. Ние сме Нетуъркс. Не грешим.
<НП4> Оооо!
<Край>
<НП5> Ало, нещо не работят сървърите.
<Админ3> Е, аз какво да направя. Аз просто работя тука.
<НП5> Ами именно.
<Админ3> Вие май ми се подигравате. Аз съм админ в Нетуъркс.
<Край>
<НП6> Ало, Нета върви много бавно?
<Админ3> Ритенете силно кутията, ако не се оправи изгасете бушоните и ще се оправи.
<НП6> Сигурен ли сте?
<Админ3> Да, напълно.
<НП6> Хмм, добре.
<Край>
НП 7: Ало, мрежата взе да се скапва.
<Админ3> С кой уиндоус сте?
<НП7> 98.
<Админ3> Лесно се оправя. Работил ли сте с FDISK?
<НП7> Не, какво е това.
<Админ3> Програма. Направете стартова дискета и заредете под дос и там я стартирайте и се разцъкайте из опциите. Все ще стане някак.
<НП7> Добре.
<Край>
<Админ3> Боже, и тези хора гласуват и шофират.
<НП8> Ало, на целия блок мрежата се скапа ужасно.
<Админ3> Браво.
<НП8> Ами, как да я оправим?
<Админ3> Да. Въможно е, но трябва да изпълните мистучен куест, да се преборите със зло чудовище и да съберете три артефакта.
<НП8> Какви ги приказвате?
<Админ3> А, опа, исках да кажа да рестартирате.
<НП8> Това сигурно всеки вече го е направил поне по 6 пъти. Няма резултат.
<Админ3> На целия блок казвате.
<НП8> Да.
<Админ3> Хмм, сигурно е от слънчевите изригвания.
<НП8> Моля?!?
<Админ3> М’дааа, случват се понякога.
<НП8> Много смешно. Мисля, че проблема е в хъба.
<Админ3> Невъзможно, хъба е пич. Но понеже сме Нетуъркс и сме пичове също, нека проверя. М’дааа, при нас всичко е наред, сори. До вечерта ще се оправи.
<НП8> Да, бе, като се разсеят слънчевите вълни сигурно или там каквото беше. Само си губя времето.
<Край>
<Админ3> Айде някой да отиде да оправи хъб 184, че се е сдухал тотално.
<Админ2> Е не ме гледай мене, ще се обадя на някой от сервизните ако имат време и им се ходи да минат.
<Админ3> Добре.
<Админ1> Админ2 стига си цъкал по тия копчета. Това не е пасианс. От там се пускат и спират потребители.
<Админ2> Знам, ама ме кефи как мигат лампичките.
<Админ1> Я свърши нещо полезно.
<Админ2> Окей, започвам да тествам сървъра на Диабло.
<Админ1> Е, не това. Имах предвид нещо друго. Наистина полезно.
<Админ2> Ми, не знам. Кажи какво.
<Админ1> Ами и аз не знам. Питаш ме все едно знам какво трябва да се прави.
<Админ3> Ехоо, хора, аз огладнях нещо. Айде някой от вас да изтича да купи нещо за ядене. Днес ми се яде пица.
<Админ1> Ето! Върви купи по една пица.
<Админ2> Добре.
<Админ1> Преди това спри фрий сървъра.
<Админ2> Е нали ти сам каза, че си плащат.
<Админ1> Да де, ама сега пък нещо съм нервен и не искам те да се кефят.
<Админ2> Ебаси ве, защо не ми пусна оня предмет. Аве, ти си ебаси харабията, ве, как, по дяволите ти се падна?
<Админ3> Е*а ли му мамата. Убих го и го пусна. Баси.
<Админ2> На мене защо не пуска. Вече за 27 път го бия и все пуска простотий. Мамка му отказвам се.
<Админ1> Вие пак джиткате това тъпото Диабло. Що не играете нещо по-смислено? Например Пасианс.
<Админ3> Мноо кофти графика ве!
<Админ2> Да, много еднообразна.
<Админ1> Тоя телефон защо му е срязан кабела?
<Админ2> А, тоя ли? Ми много звънеше и ни пречеше да се съсредоточим.
<Админ1> Кретени, това е телефона за потребителите. Е, то и без това само за проблеми се обаждат. Нито веднъж не се обадиха да кажат: „Йо, пичове, кефити мъ, би!”.
<Админ1> Да се дразнят там дето не вдигаме. Някой да ме е търсил?
<Админ3> Тц.
<Админ1> Е, стига игра де! Свърши малко работа. Върви разкачи някой дето е на неограничен и дърпа нещо.
<Админ3> Ми аз цял ден това правя.
<Админ1> А, добре извинявай.
<Админ2> Хммм! Какво носиш?
<Админ1> А, това ли. Това е схемата за бъдещото развитие на Нетуъркс.
<Админ3> Ама то и за това ли трябва да мислим. Не ми се мисли.
<Админ1> Е, цял ден само си клатите краката. Давайте да го обсъдим по-подробно сега.
<Админ2> Добре. Сядайте на масата, аз идвам ей сега. Само да пусна сървъра на потребителите. Че вече 10-ина часа не работи. Не са ли нагли ве, как дърпат.
<Админ1> Ми нали си плащат, бе.
<Админ2> Верно. Нищо де. Както и да е. Та какво ше обсъждаме сега?
<Админ1>: Ми доколкото знам цените не били изгодни.
<Админ2> Как бе? Нали уж хората не се оплаквали много от цените.
<Админ1> Не, бе. За нас не са толкова изгодни. Не че са супер за потребителите, ама трябва още да изтискаме.
<Админ3> ОК. Предлагам 5лв.-10МБ
<Админ1> Хубава идея наистина, ама мноо рязко бе. Споко, може и до там да стигне. Нека първо ги прецакаме с цените, ама ше го направим така, че да си мислят, че е яко за тях. Ще увеличим пакета от 10лв на 130МБ.
<Админ2> Стига, бе!!! Това ше прецака нас.
<Админ1> Хе-хе, ама ше повишим лекичко трафика дето им добавяме към 1МБ и ще компенсираме. Сега хората си мислят, че имат повече трафик и се кефът, а и ние се кефим повече, щото знаем, че се кефят напразно.
<Админ3> Уау! Това е супер. Ти си гений! Иска ми се аз да се бях сетил за това.
<Админ1> За това аз съм Админ1, а ти Админ3.
<Админ3> Накъде биеш?
<Админ2> Намеква, че интелектуалното ти ниво не спазва корелацията на логаритмичното развитие на хомо сапиенса.
<Админ3> Какво било?
<Админ2> Каза, че си иди... пич.
<Админ3> А, добре.
<Админ1> Такааа, ами трябва да решим и за сървъра. Защо има свободно място на локалните сървъри? Хммм, странно. Вие качвате филми и игри и други, а място все има.
<Админ3> Качваме какво?
<Админ2> Ама ние трябваше ли да ъпдейтваме и локалните сървъри?
<Админ1> Да. Вие не го ли правихте?
<Админ2> Не. Ама то е много работа ве. Трябва да си играя цели 2 минути да пусна да се копира.
<Админ1> Хмм, прав си доста са. Добре де, ще кажем, че пробелмът е в потребителите. Винаги минава. Хмм. Добре сега за сървъра. Някои предлагат да го ограничим леко и да го пуснем за всички. Да не сме луди да се прецакаме така.
<Админ2> Някои предлагат да се премахне сървъра и да се направи интернета по-изгоден за сметка на свървъра.
<Админ1> Да-да, как пък не. Винаги има баламурници да искат съръвър, а и ако им пуснем по-як нет ще вземат да си набавят почти всичко от други места. И ше се кефят.
Не помните ли правило #4 - Кефът на потребителите е АНТИ-кеф на Нетуъркс и правило #5 – Потребителите трябва винаги да имат едно минимално количество кеф, колкото да не се бунтуват.
<Админ3> Не съм го чел това. Звучи интересно. Какво е?
<Админ1> Книгата с правилата на Нетуъркс-БеГе. Всеки админ трябва да я е прочел.
<Админ2> Пропуснал съм.
<Админ3> И аз.
<Админ1> Хмм, аз стигнах до 3-та страница и ми стана скучно.
<Админ2> Те сигурно и шефовете не са я чели.
<Админ1> Шефове... тая дума ми напомня нещо, но какво...? ОМФГ!!!! Сетих се, шефовете щяха да идват днес на проверка.
<Админ2> Днес?!? О, не!
<Админ1> Да, днес. Вържете кабела на телефона обратно, трябва да симулираме дейност. То може и да не се карат много, но не ми се рискува. Върза ли? Браво! Окей, давайте да продължим обсъждането. Предлагам да направим така: който си плати 20лв. и нагоре – ще има сървър. Другите ще имат ама по 4КБ. Муахахахахахахахах! Колко съм гаден. Ей, направо цепя мрака.
<Админ3> Как се цепи мрак? Може ли?
<Админ2> Не се напъвай да мислиш, че пак ще получиш главоболие.
<Админ1> Да, наситина.
<Админ2> Ама 4КБ няма ли да им се стори малко на хората.
<Админ1> Е, ние ше го кажев в килобити, а не килобайти. 4КБ е равно на 32Кб.
Има много тъпи хора, дето няма да зацепят. Ако случайно после питат защо е 4КБ ще кажем, че 32Кб = 4КБ, но закона ни задължава да го пишем в килобити.
<Админ3> Задължава ли ни?
<Админ1> Не естествено, но хората са тъпи – ше се хванат. Щом толкоз народ рестартира през 5мин за да им се „оправи” нет-а, значи ще се хванат.
<Админ2> 4КБ е като подигравка, бе!!! ... ... Кефи ме!!!
<Админ1> Знаех, че ще ви хареса.
<Админ3> Е, как точно е яко за нас и гадно за тях.
<Админ1> Ти, колко имаш по математика, бе? Три минус?
<Админ3> Не, това беше като си давах зор да уча. Иначе между 2- и 2.
<Админ1> Добре, Айнщайн сега ще ти обясня. По тоя начин ги караме да плащат ненужен трафик. И се кефим. Чаткаш?
<Админ3> Не.
<Админ1> Оххххх! Ето по-подробно. 10лв. са 130МБ нали?
<Админ3> Да.
<Админ1> Сървъра беше 5лв. нали?
<Админ3> Да.
<Админ1> Колко прави това общо?
<Админ3> Дай калкулатор.
<Админ2> Еееее, сметни сам.
<Админ3> Добре. Тази ръчичка има 5 пръстчета, друата също. Това са 10. И още една ръчичка... 1, 2, 3, 4, 5.........15!
<Админ1> Браво. Отне ти само 27 секунди.
<Админ3> Знам, добър съм!
<Админ1> Добре, 15лв. А на колко ще получават сървъра след време?
<Админ3> Ми нали на 20.
<Админ1> Да. И колко прави това повече от предното?
<Админ3> Ами... 5!
<Админ1> Браво. Значи сме на далавера с 5лв.
<Админ2> Ама нали 20лв. значи не 130МБ, а повече?
<Админ1> Да, ама то е преценено, че така е по-изгодно. Нищо, че има хора, които искат сървър, а НЕ им трябва трафик. Сега ако искат сървър, ще платят 5 кинта отгоре и ще бъдем на далавера. Ако се откажат от сървъра, тъкмо по-малко ше е натоварен и ще има повече за другите и те ше си мислят, че го ъпгрейдваме. Загря ли?
<Админ3> Да.
<Админ1> Наистина ли?
<Админ3> Не.
<Админ1> А, писна ми. Добре, абе изчислено е. Така е по-яко за нас.
<Админ3> Окей, добре де, добре.
<Админ2> Имам лошо предчувствие.
<Админ3> За какво?
<Админ2> Не знам. Боли ме кутрето на левия крак, а това при мене означава, че нещо не е съвсем наред.
<Админ1> Чувам стъпки. Шефовете са тук. О, не! Бързо симулирайте дейност. Ти върви да отговаряш на обаждания на вече оправения телефон, а ти иди да ... абе бърши прах. Аз ще се преструвам, че обмислям предложенията.
<Шеф1> Ооо, админи! Как сме днес?
<Админ1> Ами добре сме.
<Шеф1> Дай едно кило.
<Админ1> Какво?
<Шеф1> Ха-ха, мноо ме кефи това. Мноо затапвам. Голям съм пич. Виждам, че отговаряте на обаждания. Не си давайте много зор, това са обикновени потребители. Ти пък стига бърса брах, бе, глей к’ъв прахоляк и пушилка се вдига. Я отвори един прозорец да излезе праха. Не на компютъра, бе, истински. А, недей то навън е студено. Бях забравил. Я да видя как вървят предложенията. Хммм! Това е добро. И това. Това ше го обмислим, ама не е лошо. Е, какво е това, бе! Питам как може да предлагате такова нещо. Искате да разделим сървърите на Каунтър-Страйк, Диабло и Уаркрафт на отделни компютри, че така сечало или да ги ъпгрейдваме. Неее, това няма как да стане. Те потребителите да не би да си плащат, че да... е да де, плащат си, ама въпреки това не заслужават такива работи. После като направим цените солени ще видим. Иначе другото е окей. Аз отивам да се натряс.... да обсъдя важни проблеми за фирмата с другите шефове. Вие продължавайте да си бачкате.
<Админ1> Не знаех, че потребителите чак толкова се оплакват от сървърите. Знам, че имат оплаквания, ама не предполагах, че е дотам, че да предлагаме ъпгрейд или разделяне.
<Админ2> Ами не е.
<Админ1> ???
<Админ2> Аз го сложих щото и на мене ми лагва. То по случайност съвпада с желанието на потребителите.
<Админ1> Хмм, добре, ама няма да те огрее, сам видя. Ти пък какво се закотви при телефона, бе?
<Админ3> То било яко, бе тука как се бъзикам.
Запис на разговори: (НП = недоволен потребител)
<НП1> Нямам мрежа.
<Админ3> Аз какво да направя. Направете си.
<НП1> Нямам нетуъркс мрежа.
<Админ3> A! Ами я си кажете ай пи адреса.
<НП1> 192.168.хх.хх.
<Админ3> Ауу, ама то при нас всичко е шест. Даже към седем отива.
<НП1> И сега?
<Админ3> Сега си рестартирайте компютра.
<НП1> Ще помогне ли?
<Админ3> Дано.
<Край>
<НП2> Нямам мрежа.
<Админ3> Рестартирайте си компютъра 4 пъти подред, ако не се оправи още 4 пъти. Ако пак не се оправи го преинсталирайте.
<НП2> Ама сигурни ли сте, че...
<Админ3> Да.
НП: Ама...ами...е добре.
<Край>
<Админ3> Мноо тъпи хора. Тоя си мислеше, че проблема е при нас. ... А ама той наистина бил. Е, нищо де една преинсталация няма да е излишна.
<НП3> Нямам интернет.
<Админ3> Аз имам значи и вие трябва да имате. Рестартирайте. Ако не се оправи го взривете.
<НП3> Моля?!?
<Админ3> Е, аз с глухи не се занимавам.
<Край>
<НП4> Ало, иск...
<Админ3> Рестартирайте.
<НП4> Ама аз не...
<Админ3> Абе, сега що спорите. Ние сме Нетуъркс. Не грешим.
<НП4> Оооо!
<Край>
<НП5> Ало, нещо не работят сървърите.
<Админ3> Е, аз какво да направя. Аз просто работя тука.
<НП5> Ами именно.
<Админ3> Вие май ми се подигравате. Аз съм админ в Нетуъркс.
<Край>
<НП6> Ало, Нета върви много бавно?
<Админ3> Ритенете силно кутията, ако не се оправи изгасете бушоните и ще се оправи.
<НП6> Сигурен ли сте?
<Админ3> Да, напълно.
<НП6> Хмм, добре.
<Край>
НП 7: Ало, мрежата взе да се скапва.
<Админ3> С кой уиндоус сте?
<НП7> 98.
<Админ3> Лесно се оправя. Работил ли сте с FDISK?
<НП7> Не, какво е това.
<Админ3> Програма. Направете стартова дискета и заредете под дос и там я стартирайте и се разцъкайте из опциите. Все ще стане някак.
<НП7> Добре.
<Край>
<Админ3> Боже, и тези хора гласуват и шофират.
<НП8> Ало, на целия блок мрежата се скапа ужасно.
<Админ3> Браво.
<НП8> Ами, как да я оправим?
<Админ3> Да. Въможно е, но трябва да изпълните мистучен куест, да се преборите със зло чудовище и да съберете три артефакта.
<НП8> Какви ги приказвате?
<Админ3> А, опа, исках да кажа да рестартирате.
<НП8> Това сигурно всеки вече го е направил поне по 6 пъти. Няма резултат.
<Админ3> На целия блок казвате.
<НП8> Да.
<Админ3> Хмм, сигурно е от слънчевите изригвания.
<НП8> Моля?!?
<Админ3> М’дааа, случват се понякога.
<НП8> Много смешно. Мисля, че проблема е в хъба.
<Админ3> Невъзможно, хъба е пич. Но понеже сме Нетуъркс и сме пичове също, нека проверя. М’дааа, при нас всичко е наред, сори. До вечерта ще се оправи.
<НП8> Да, бе, като се разсеят слънчевите вълни сигурно или там каквото беше. Само си губя времето.
<Край>
<Админ3> Айде някой да отиде да оправи хъб 184, че се е сдухал тотално.
<Админ2> Е не ме гледай мене, ще се обадя на някой от сервизните ако имат време и им се ходи да минат.
<Админ3> Добре.
<Админ1> Админ2 стига си цъкал по тия копчета. Това не е пасианс. От там се пускат и спират потребители.
<Админ2> Знам, ама ме кефи как мигат лампичките.
<Админ1> Я свърши нещо полезно.
<Админ2> Окей, започвам да тествам сървъра на Диабло.
<Админ1> Е, не това. Имах предвид нещо друго. Наистина полезно.
<Админ2> Ми, не знам. Кажи какво.
<Админ1> Ами и аз не знам. Питаш ме все едно знам какво трябва да се прави.
<Админ3> Ехоо, хора, аз огладнях нещо. Айде някой от вас да изтича да купи нещо за ядене. Днес ми се яде пица.
<Админ1> Ето! Върви купи по една пица.
<Админ2> Добре.
<Админ1> Преди това спри фрий сървъра.
<Админ2> Е нали ти сам каза, че си плащат.
<Админ1> Да де, ама сега пък нещо съм нервен и не искам те да се кефят.
